Юмруците отнася и…
Живеех от години с две девойки,
да кажем, на семейни начала.
И всеки ден мечтаех - яки тройки!
Понякога и с дясната ръка.
Девойките ми бяха много близки.
Отдавна те живееха при мен.
Делях със тях - голям галон уиски,
а в банята ги срещах всеки ден.
Те следваха във Ректората право
и зубреха закони ден и нощ.
Едната беше - с много здраво тяло,
излъчваше от мишците си мощ.
А второто моме бе сладка кукла:
красиво, едрогърдо и добро.
Изхвърляше по нощница боклука,
понякога и само по бельо.
Естествено, аз много го харесвах,
мечтаех да го заведа на СПА.
Сред някое джакузи да го тресна,
дори и след това да го лежа.
И ето че - една прекрасна вечер
момето бе останало само!
По гащички при мене се довлече
и ме покани в своето легло!
Поиска през нощта да му помогна,
с присъствието си да го приспя.
От тъмното, страха да превъзмогне
и приказки нощта да му чета.
Налях две водни чаши със мартини
и взех любима книга във ръце;
за юнак бозал петнадесет години
от своето възлюбено моме.
Облякох след това една пижама
с любимите ми розови цветя.
Излегнах се до сладката мадама
и почнах от романа да чета.
А мацката, с усмивчица се сгуши
с главата си на моите гърди,
и в приказката чинно се заслуша;
за юнака и любовните игри.
И тъкмо си помислих, че е време,
любимата пижама да сваля,
да клекна пред момето на колене
и мое стихче да му прочета,
когато на вратата, с гръм и трясък
се пръкна много якото моме!
Един юмрук в ченето ми изпраска,
и пусна кръв на моето лице!
Прегърна силно своята колежка,
огледа я за някакви щети.
И без да разбере, че има грешка,
два мои зъба с ъперкът изби!
…
Лекувах дълго тежките си рани,
за малко не отидох и на съд.
И вече зная, че в семейни драми,
юмруците отнася и мъжът!
Юри Йовев
Август 2024 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
