Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
11.03.2009 г., 19:16 ч.

Юнга 

  Поезия
451 0 4



Вятърът над кораба протягаше извивка,
             люшкаше болезнено мечтите на моряка,
             спираше във питане за „да”, но не поискал,
             легнал той в чувалите - разпускаше веслата.
             А Слънцето напичаше във паднала корида,
             под сянката на трюмовете като плъх се шмугна,
             душата му, ръждясалата кат скъсана калига*,
             напомни му, че бил е нявга прост, но весел юнга.
             Играл е под слънчасалите палми с топла жар,
             крадял е и пъстърва от богатите черкези,
             подпалвал е в конюшните от нищото пожар,
             и бягал е усмихнато - оплезен.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??