Mar 11, 2009, 7:16 PM

Юнга 

  Poetry
493 0 4



Вятърът над кораба протягаше извивка,
             люшкаше болезнено мечтите на моряка,
             спираше във питане за „да”, но не поискал,
             легнал той в чувалите - разпускаше веслата.
             А Слънцето напичаше във паднала корида,
             под сянката на трюмовете като плъх се шмугна,
             душата му, ръждясалата кат скъсана калига*,
             напомни му, че бил е нявга прост, но весел юнга.
             Играл е под слънчасалите палми с топла жар,
             крадял е и пъстърва от богатите черкези,
             подпалвал е в конюшните от нищото пожар,
             и бягал е усмихнато - оплезен.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??