Ще си остана завинаги там.
Сграбчена от мислите,
разпиляна в листата от септември.
Нима си мислиш, че океаните са толкова дълбоки,

за да заличат белезите,

които вълните оставят по морския бряг?
Имаше чудна приказка през юли мисля че беше
Колко жалко, как детайлите все ни убягват
И там, някъде из адската мараня,

разля се една вишновка,

сок с горчилка от водка и цигарен дим. 
А смехът отеква още по същото време всяка година.
Всеки има чудна история, такава някаква.
А аз моята все на ново я почвам 
и края преправям.
Бързам сезонно някак си да те стигна.
После се крия в снега.
Пиша по пясъка че ми липсва времето
повече от две утре.
По часовник крадеш ми минути. 
Ще си остана завинаги там.
Заблудата е толкова по-реално изживяна,

дори от всеки страх да обичам.
До тази година по същото време.