15 апр. 2017 г., 09:09

Юни

1.2K 2 0

Ще си остана завинаги там.
Сграбчена от мислите,
разпиляна в листата от септември.
Нима си мислиш, че океаните са толкова дълбоки,

за да заличат белезите,

които вълните оставят по морския бряг?
Имаше чудна приказка през юли мисля че беше
Колко жалко, как детайлите все ни убягват
И там, някъде из адската мараня,

разля се една вишновка,

сок с горчилка от водка и цигарен дим. 
А смехът отеква още по същото време всяка година.
Всеки има чудна история, такава някаква.
А аз моята все на ново я почвам 
и края преправям.
Бързам сезонно някак си да те стигна.
После се крия в снега.
Пиша по пясъка че ми липсва времето
повече от две утре.
По часовник крадеш ми минути. 
Ще си остана завинаги там.
Заблудата е толкова по-реално изживяна,

дори от всеки страх да обичам.
До тази година по същото време. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...