Юнско кафе
... холидейз. Телефон: девет шест две...
Какво му става днеска на кафето?
Със свеж копнеж ме дърпа за носа,
налива светъл допинг във сърцето,
поръсва ме със влюбена роса.
И радиото не е като вчера -
ефирът му вибрира като зов
и въздухът мажорно потреперва
в зеленото на уличен покров.
И чак тогава виждам... жълти китки
висят и пеят в младите липи.
Пияният им глас със луди ритми
облива ме и въздухът кипи.
Здравейте, липови цветя засмени!
Кога изгряхте, без да разбера?
Ах, как ми липсвахте - перца зелени,
изплели жълта дъхава зора!
Уханната ви кичеста позлата -
дезодорант за градския пейзаж -
е мойта дефиниция за лято,
любимият ми слънчев морски плаж.
Вий гребен сте за мислите ми стари
и вентилатор за стаената печал,
и за рождения ми ден подарък
желан и чакан... малко закъснял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени