18.07.2019 г., 11:26

Ювиги Хан Омуртаг

1.4K 0 0

Достоен наследник на славните си предци,
строителят-реформатор Ювиги Хан Омуртаг,
изгражда нови крепости, храмове и дворци,
побеждава с мирен договор византийския враг,
опожарената до основи Плиска възстановява,
и нов ред в новите граници на България създава.
От Черно море до Стара планина той обединява,
славяни и прабългари в единна силна държава,
голяма част от земята на Тракия българска става,
на обща славянобългарска войска  начело застава
и автоторитета на България в Европа затвърждава.
Дори нас, бъдещите поколения не е забравил,
безброй ценни каменни надписи ни е оставил,
да знаем и помним, че велики са нашите прадеди,
достойни за тях да сме и да пазим България винаги.
Един от каменните надписи гласи: „Човек и добре
да живее, умира и друг се ражда.”  Да,човек и добре
да живее, умира и друг се ражда, но делата му времето
в нетленното вгражда, за да може този, който идва
след него  да надгражда. Дано успеем да надградим
това, което ти, Ювиги Хане  Омуртаг ни завеща,
обединени напред да вървим, заедно трудностите
да победим, България във вечността да съхраним.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...