27.06.2022 г., 2:27 ч.
Дилема
Обещах да съм силна,- дочух мисълта си.
Обещания пълнят света саможив.
Заваля и обилно заля на тераси
коренчета невинни в пороя пенлив.
Обещаното търсеше брод през водите,
и напразно за камък се взря държелив,
приливът го отнесе в прегръдки сърдити,
завъртя го в безумния танц нечестив.
Да сме силни мечтаем човеците свити,
и герои за пример от мит сполучлив,
но умората граби в телата ни скрити
енергийни депа и човешки мотив.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ако човек си постави цели и сам обещае да ги постигне, не трябва да има сила, която да го отклони или спре! Като обвинявам мътните метафори, като че ли ми стана "ясно", че в края от мечтите си се отказала от мечтите и се извиняваш с
умората...Ти или лиричната...Като стих, много хубаво... -
Харесва ми!
Поздравления! -
Благодаря ви за добрите думи, Мини, Мария, Тони!
-
Много мъдрост и завършеност има в стиховете ти,Светличка! Поздравления, мила!
-
Хареса ми философията, облечена в чудесни образи, които звучат като обобщена метафора на живота. Поздравявам те, Светличка! ❤️
-
Хубаво е, Светле!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Напоследък доста автобиографично натоварвам лирическите си, Иржи, но се опитвам да не прекалявам, за да не досадя с черните краски.
И очаквам да ни заредиш с нови дози летен хумор.