Обещах да съм силна,- дочух мисълта си.
Обещания пълнят света саможив.
Заваля и обилно заля на тераси
коренчета невинни в пороя пенлив.
Обещаното търсеше брод през водите,
и напразно за камък се взря държелив,
приливът го отнесе в прегръдки сърдити,
завъртя го в безумния танц нечестив.
Да сме силни мечтаем човеците свити,
и герои за пример от мит сполучлив,
но умората граби в телата ни скрити
енергийни депа и човешки мотив.
© Светличка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
