Аз дълго чаках те да дойдеш
От сън да се превърнеш във реалност
Във вените ми огън да запалиш
В очите тъжни пак да грейне радост.
Вратата ти отвори смело
На моето сърце строшено
Сглоби го и го сгря със нежност
Вратата пак отвори, завъртя се и я блъсна.
Сковах се в миг,изтръпнал и самотен
Пред мен стоеше на земята твоя ключ
Отворил моята изстрадала душа
Сълзи се появиха и въпрос “ къде греша?” ...