За какво да си продам душата
Булевардът си изчисти хората,
блести като излъскан след дъжда,
а в локвите, ако се вгледам,
ще видя рибките на своето мълчание.
Вестнично смълчан е и градът, и отегчен
от суетата, в умове и във витрини
грохва уморен, с надежда да се възроди
пак с мен... и с теб, поете.
Наистина ли сме от утрото по-ранни?
Булевардът е като замислен след дъжда.
Бях пейка в парка, с отговори мокри, ...