14.12.2010 г., 13:57 ч.

За Argonyk - до поискване:) 

  Поезия » Друга
744 0 8

Дали да звънна – бога ми, не знам.

„Не било страшно”, пишеш ми с усмивка.

А аз се колебая не от срам

и не защото нещо не ми стиска.

 

Тъй свикнах на стиха ти със гласа,

че чакам все във него да те чуя,

от думите ти - с гняв или с тъга,

полека твоя образ да открия.

 

А и не знам какво да ти река,

щом вляза в телефонното пространство.

Да пиша пò ми идва от ръка,

наместо да те питам само „Как си?”

 

И пò ми е добре да те чета -

дано чат-пат и ти да ме прочиташ.

Да си попишем още малко, а? -

преди за телефона да ме питаш?

© Росица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??