За белезите от времето
Времето лети.
Крилете му са вече захабени.
Но не спира.
Вече виждаме и чуваме.
И това ме плаши.
Потънали във времето
изгубихме душите наши.
Времето лети.
Крилете му са вече наранени.
И душата пак кърви
от очите заслепени.
ГЕРГАНА ОСКАР
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Чолакова Всички права запазени
