14.01.2014 г., 8:35 ч.

За бездомната Любов... 

  Поезия » Друга
464 0 6

За бездомната Любов...

 

И мисля си : Това, че съществуваш

и също мислиш някъде за мен

е толкова прекрасно, че си струва

да те желая вечер вдъхновен...

 

Но ме събуждат сутрин зли въпроси

отдавна вече станали рефлекс-

дали задалия се ден ще носи

в палитрата на изгрева си днес

 

боите, със които да довършим

шедьовърът на нашата Любов,

или пък с мълния ще я прекърши

за да  допише тъжен послеслов?...

 

... И всеки ден аз тайничко мечтая

за през нощта да си намерим дом-

и в него да сплетем тела накрая,

и да се любим дълго... Мълчешком...

 

Коста Качев.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??