За бездомната Любов...
За бездомната Любов...
И мисля си : Това, че съществуваш
и също мислиш някъде за мен
е толкова прекрасно, че си струва
да те желая вечер вдъхновен...
Но ме събуждат сутрин зли въпроси
отдавна вече станали рефлекс-
дали задалия се ден ще носи
в палитрата на изгрева си днес
боите, със които да довършим
шедьовърът на нашата Любов,
или пък с мълния ще я прекърши
за да допише тъжен послеслов?...
... И всеки ден аз тайничко мечтая
за през нощта да си намерим дом-
и в него да сплетем тела накрая,
и да се любим дълго... Мълчешком...
Коста Качев.
© Коста Качев All rights reserved.
