За Боряна
За Боряна
Аз своята човешка мъка
разбих на хиляди зърна
захвърлих я на зверовете горски,
но те извърнаха глава.
Естествено, каква заблуда
да беше хляб, а то е мъка,
бездушните се плашат даже,
каква утеха търся тука.
Пътеката добре познавам,
при хората ще търся лек,
човекът е от звяр по-силен,
затуй нарича се Човек.
На вас аз искам да разказвам,
на мене близки сте души,
нали по плът и кръв сме сродни,
на вас крепя се в трудни дни.
Ти чакаш малката си рожба,
в утроба носиш пролетта,
усещаш как трепти живота -
венецът твой на любовта.
Подреждаш в скрина бели дрешки,
а погледът ти как блести
мечтаеш често полугласно
броиш останалите дни...
А ти на кой изрече "Сбогом",
целуна ли любим в уста,
ръцете нему кой ще топли
и ще утешава в беда?
До скоро! - каза и си тръгна,
разбирам, ще излезеш права,
но след толкоз много сълзи
не знам какво те оправдава.
Аз казвам ти сега, Боряна,
роди прекрасна дъщеря,
видях я вчера с нейно братче
вървяха заедно за ръка.
Ех, да можеше да видиш
разпилените коси,
панделките кой ще връзва,
благи думи ще реди.
И на празника на Мама
где са твоите цветя?
Те лежат до камък черен
на студената земя.
Но вярвам силно, че когато
жена умира, раждайки дете,
отива в миг на среща с Бога,
а той я милва с ръце.
Шепти неземни благи думи
и гали морните очи,
че той единствен има сили
такава горест да теши.
Ако твоите дечица
ме попитат де е Мама,
в миг небето ще погледна
и Звезда ще им покажа.
После погледът ще свърна,
в мен кърви ужасна рана,
щом очите си затворя
виждам зейналата яма.
Днес погребахме Боряна...
В памет на БОРЕТО
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Савар Всички права запазени
