Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
15.08.2015 г., 20:11

За цигарата ми

549 0 3

За цигарата ми

Стоя с цигарата си
и прогонвам Самотата.
Обсъждаме
парливите въпроси на деня.
Целуваме се с нея
като влюбени
в устата...
Цени ме тя,
и аз самият 
много я ценя!

Макар че много пъти
като дрямка съм я гонил...
И много пъти после
аз съм страдал от това.
Заканвах се!
И стрелях я
с най-злостните патрони!
Изгубвах я, но най подир
аз пак склоних глава!
 1980г. Варна


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0