15 авг. 2015 г., 20:11

За цигарата ми

547 0 3

За цигарата ми

Стоя с цигарата си
и прогонвам Самотата.
Обсъждаме
парливите въпроси на деня.
Целуваме се с нея
като влюбени
в устата...
Цени ме тя,
и аз самият 
много я ценя!

Макар че много пъти
като дрямка съм я гонил...
И много пъти после
аз съм страдал от това.
Заканвах се!
И стрелях я
с най-злостните патрони!
Изгубвах я, но най подир
аз пак склоних глава!
 1980г. Варна


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...