Бяса (Илиян)
21 33
7.07.2008 г., 6:06 ч.

За да е честно 

  Поезия
1855 0 14
 

Тленното не е да се отрича.

То лесно се обгрижва до доволно.

Отдавна си измерих гравитацията.

В небето Ти съм детски поглед.

 

Грехът... как лесно се приема.

Ала кому да изповядам ерес?

(Преровилите се с перо бохеми.)

А искам да съм точно... свестен.

 

Кръстих си интимно Господ.

В замяна Му се подарих,

за да е честно.

А Той нима ми се натрапи.

Глас Свише ли поиска нещо.

 

Преподава безсловесни лекции!

От начина, по който се себеусещам, (всепосочно)

до всичките природни дарове

и бедствия. Аз ли ще стоя насреща.

 

Трудно е - като да щракам с пръсти.

Понякога на музика прилича.

Или устойчива тактилно форма.

Но топлото е винаги отвътре!

 

Напуква се премногото горещо.

Огледалото, кога ще е прозрачно?

На всеки ексхибиционизъм липсва нещо.

Най-гол съм само по обичане.

(Най-плътен съм, с отворена валентност.)

 

А звуците измили небесата,

в ръцете ми сглобени до нечисто...

Мълчанието също се постига!

Но в кой свят се оглеждам бистър?

 

Пластичното танцува с формите.

Идеята - главата за разбиване.

Когато се изострят сетивата -

глината е лепкаво обичане.

*

Покоят слуша камертона...

О, боже... бързам ли за някъде?

© Илиян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??