За да е честно
Тленното не е да се отрича.
То лесно се обгрижва до доволно.
Отдавна си измерих гравитацията.
В небето Ти съм детски поглед.
Грехът... как лесно се приема.
Ала кому да изповядам ерес?
(Преровилите се с перо бохеми.)
А искам да съм точно... свестен.
Кръстих си интимно Господ.
В замяна Му се подарих,
за да е честно.
А Той нима ми се натрапи.
Глас Свише ли поиска нещо.
Преподава безсловесни лекции!
От начина, по който се себеусещам, (всепосочно)
до всичките природни дарове
и бедствия. Аз ли ще стоя насреща.
Трудно е - като да щракам с пръсти.
Понякога на музика прилича.
Или устойчива тактилно форма.
Но топлото е винаги отвътре!
Напуква се премногото горещо.
Огледалото, кога ще е прозрачно?
На всеки ексхибиционизъм липсва нещо.
Най-гол съм само по обичане.
(Най-плътен съм, с отворена валентност.)
А звуците измили небесата,
в ръцете ми сглобени до нечисто...
Мълчанието също се постига!
Но в кой свят се оглеждам бистър?
Пластичното танцува с формите.
Идеята - главата за разбиване.
Когато се изострят сетивата -
глината е лепкаво обичане.
*
Покоят слуша камертона...
О, боже... бързам ли за някъде?
© Илиян All rights reserved.
