29.10.2008 г., 21:54

За да мога... да убия...

1.6K 0 4

 

Такава съм.

Каквато ти ме създаде.

Студена.

Ледена.

Опорочена.

Всяка моя

стъпка следеше,

а накрая без свян

ме предаде...

 

 

А как кърви...

Онази рана...

И как забива се...

Онази болка.

Венозно.

Само с поглед

цялото тяло

беляза.

Кърви...

И е грозно...

 

 

Наранят ли ме, знай,

отмъщавам.

Коварно.

Не си мисли,

че знаеш

всичките ми тайни.

Реша ли в

жертва

да те превърна -

сълзите ще ти върна.

Стократно.

 

 

Из пурпурните

светлосенки,

ако трябва,

ще те търся.

И ще те

открия.

За да мога

пред теб

любовта си от

сърцето

да изтръгна

и...

да я убия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...