29.10.2008 г., 21:54

За да мога... да убия...

1.6K 0 4

 

Такава съм.

Каквато ти ме създаде.

Студена.

Ледена.

Опорочена.

Всяка моя

стъпка следеше,

а накрая без свян

ме предаде...

 

 

А как кърви...

Онази рана...

И как забива се...

Онази болка.

Венозно.

Само с поглед

цялото тяло

беляза.

Кърви...

И е грозно...

 

 

Наранят ли ме, знай,

отмъщавам.

Коварно.

Не си мисли,

че знаеш

всичките ми тайни.

Реша ли в

жертва

да те превърна -

сълзите ще ти върна.

Стократно.

 

 

Из пурпурните

светлосенки,

ако трябва,

ще те търся.

И ще те

открия.

За да мога

пред теб

любовта си от

сърцето

да изтръгна

и...

да я убия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...