Такава съм.
Каквато ти ме създаде.
Студена.
Ледена.
Опорочена.
Всяка моя
стъпка следеше,
а накрая без свян
ме предаде...
А как кърви...
Онази рана...
И как забива се...
Онази болка.
Венозно.
Само с поглед
цялото тяло
беляза.
Кърви...
И е грозно...
Наранят ли ме, знай,
отмъщавам.
Коварно.
Не си мисли,
че знаеш
всичките ми тайни.
Реша ли в
жертва
да те превърна -
сълзите ще ти върна.
Стократно.
Из пурпурните
светлосенки,
ако трябва,
ще те търся.
И ще те
открия.
За да мога
пред теб
любовта си от
сърцето
да изтръгна
и...
да я убия...
© Инна Всички права запазени
Поздрав за стиха,Инна!