За да останеш винаги до мене
Едно небе ще нарисувам -
безоблачно и синьо
като метличина,
да се усмихне,
да се огледа във морето
и някъде в безкрая да се слеят.
Една вълна ще се роди, смутена
от нежната целувка на небето,
ще стопли със прегръдка пясъка,
тревите ще се люшнат развълнувано -
да предадат на вятъра целувката,
а той ще се извие бурно
и ще се скрие в клоните
на тихите дървета в парка.
Ще натежат от обич клоните
и ще протегнат листи палави,
за да докоснат с нежност хората,
във грижи и неволи позабравили,
че обичта е винаги началото
на нашия живот и смисълът.
И пак ще заобичат пламенно,
ще стане мигом по-различно
от тази мислена рисунка на небе.
Аз ще протегна ласкави ръце,
кръвта ще закипи във вените,
ще ме прегърнеш влюбено и нежно.
Ще нарисувам синьото небе,
за да останеш винаги до мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Всички права запазени
