Мисли, преди да говориш, Човеко!
Не случайно Бог ти е дал мисълта̀.
Добрата дума във време свирепо
е знак, че сме познали Христа!
Грозни думи раждат се от необичане.
Красивите … обричаме ги на забрава.
Светът прелива от безличие…
А можем по-красив да го направим.
Думи се изричат, тежки като камък.
Кършат крилата още в зачатък!
Празни слова, подобно на плява,
ялово семе сеят в браздата.
Ала дума за прошка ако покълне
и такива, дето дават любов и утеха,
отглеждай, поливай! До пълно!
За да се роди човешкото в Човека!
© Даниела Виткова Всички права запазени