15.04.2025 г., 11:44

За да се върне любовта

377 1 0

     

За да се върне любовта

 

Припомних си цветята,

които носят красота –

частици малки от душата,

докоснали ме с любовта.

 

Припомних си луната

със тази нежна светлина

и чувствата във тишината,

воалът тъмен на нощта.

 

Припомних си очите,

обичам ги като преди,

звездите светли във косите,

отминалите цветни дни.

 

Почувствах, че те има,

че в този свят не съм сама,

замина си и тази зима,

за да се върне любовта.

 

        Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...