Припомних си цветята,
които носят красота –
частици малки от душата,
докоснали ме с любовта.
Припомних си луната
със тази нежна светлина
и чувствата във тишината,
воалът тъмен на нощта.
Припомних си очите,
обичам ги като преди,
звездите светли във косите,
отминалите цветни дни.
Почувствах, че те има,
че в този свят не съм сама,
замина си и тази зима,
за да се върне любовта.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
