За дажбата огризки
До земи челото дръж опряно
и бъди щастлив и хрисим.
На тоя свят какво ли ти остана?
Живот за дажбата огризки.
Гордост пуста! Захвърли я!
Кой ти днес цени честта -
мръсна като тясната килия,
с плъховете де делиш креват?!
Прашасало сърцето не пулсира,
но е тъй, нали, богоугодно -
пленник да се раждаш и умираш
(а пък уж си инак "твар свободна")...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
