До земи челото дръж опряно
и бъди щастлив и хрисим.
На тоя свят какво ли ти остана?
Живот за дажбата огризки.
Гордост пуста! Захвърли я!
Кой ти днес цени честта -
мръсна като тясната килия,
с плъховете де делиш креват?!
Прашасало сърцето не пулсира,
но е тъй, нали, богоугодно -
пленник да се раждаш и умираш
(а пък уж си инак "твар свободна")...