25.10.2007 г., 10:17 ч.

За десет гроша ли? 

  Поезия » Любовна
709 1 14

Продадох се на дявола,

но не за десет гроша.

Както казват някои.

Продадох себе си - за мъничко любов,

и срещу някакъв залог за вярност.

Решила бях, че чувствам се самотна.

Не ме винете! Какво ми става?!

В ада ще горя за този грях.

Дилемата: Да има или няма

- половинката на моя скъп живот.

Не искам да се оправдавам

днес напразно.

Трябваше с някой да говоря.

И ето, дявол в човешка кожа

притече се на помощ.

Но ми каза: Удоволствието, скъпа,

се заплаща!

Какво да сторя?

Неволно се повлякох в неговия свят

и хукнах… вятъра да гоня.

И правех всичко като на инат.

Отначало всичко тръгна -

така си мислех,

но… в един прекрасен миг -

оказах се на тясно,

май че… осъзнах се.

И рекох му на дявола тогава:

Виж, ти бе толкова добър с мен.

Но време е да си вървя,

комай, започва да тежи.

Лъжа и суета загнездиха се

помежду ни.

Останала съм само със

измамени… надежди.

И не с любов платих за своята вина

и грях…

А без грошове за къде съм?

И дяволската ти услуга не мога да платя.

Затуй, пусни ме.

Да си ходя.

Сгреших!

Но преди да тръгна,

пусни ме да се зърна в твойто огледало -

олеле, на блудница съм заприличала.

И сянка в сенките - в един измамен свят -

но без любов, дори фалшива,

за къде съм тръгнала?

Онази, която не с грошове се купува…

А струва цяло състояние

и сбъдва моите мечти?!

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??