За десет гроша ли?
Продадох се на дявола,
но не за десет гроша.
Както казват някои.
Продадох себе си - за мъничко любов,
и срещу някакъв залог за вярност.
Решила бях, че чувствам се самотна.
Не ме винете! Какво ми става?!
В ада ще горя за този грях.
Дилемата: Да има или няма
- половинката на моя скъп живот.
Не искам да се оправдавам
днес напразно.
Трябваше с някой да говоря.
И ето, дявол в човешка кожа
притече се на помощ.
Но ми каза: Удоволствието, скъпа,
се заплаща!
Какво да сторя?
Неволно се повлякох в неговия свят
и хукнах… вятъра да гоня.
И правех всичко като на инат.
Отначало всичко тръгна -
така си мислех,
но… в един прекрасен миг -
оказах се на тясно,
май че… осъзнах се.
И рекох му на дявола тогава:
Виж, ти бе толкова добър с мен.
Но време е да си вървя,
комай, започва да тежи.
Лъжа и суета загнездиха се
помежду ни.
Останала съм само със
измамени… надежди.
И не с любов платих за своята вина
и грях…
А без грошове за къде съм?
И дяволската ти услуга не мога да платя.
Затуй, пусни ме.
Да си ходя.
Сгреших!
Но преди да тръгна,
пусни ме да се зърна в твойто огледало -
олеле, на блудница съм заприличала.
И сянка в сенките - в един измамен свят -
но без любов, дори фалшива,
за къде съм тръгнала?
Онази, която не с грошове се купува…
А струва цяло състояние
и сбъдва моите мечти?!
© Нели All rights reserved.
