За два лева
Два лева и шепа стотинки
й дадох вместо аналгин,
който поиска с глас,
треперещ от срам...
Съжалявам, аз съм на ацефеин,
но вземете, купете,
дано ви мине -
но за тъгата в сърцето
от студенината на тези,
чиито сърца са дваж
по-горчиви и от аналгин -
не помага, да знаете,
пробвах и аз...
Тя се разплака и вдигна ръка
груба и може би мръсна
като палтото, което
някога е било на красива жена,
във въздуха кръст изписа и
ме благослови така както
само майка го прави
за любима изгубена дъщеря...
И още думи, поройно красиви
редеше, не ги щадеше
сякаш отдавна е търсила,
чакала някой, някоя,
поне една, може би мен,
за да изплаче от Бога
всичко онова,
което
го няма тя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Магдалена Всички права запазени
