За два лева
Два лева и шепа стотинки
й дадох вместо аналгин,
който поиска с глас,
треперещ от срам...
Съжалявам, аз съм на ацефеин,
но вземете, купете,
дано ви мине -
но за тъгата в сърцето
от студенината на тези,
чиито сърца са дваж
по-горчиви и от аналгин -
не помага, да знаете,
пробвах и аз...
Тя се разплака и вдигна ръка
груба и може би мръсна
като палтото, което
някога е било на красива жена,
във въздуха кръст изписа и
ме благослови така както
само майка го прави
за любима изгубена дъщеря...
И още думи, поройно красиви
редеше, не ги щадеше
сякаш отдавна е търсила,
чакала някой, някоя,
поне една, може би мен,
за да изплаче от Бога
всичко онова,
което
го няма тя...
© Мария Магдалена All rights reserved.
