Oct 26, 2008, 7:59 AM

За два лева 

  Poetry
520 0 5

Два лева и шепа стотинки

й дадох вместо аналгин,

който поиска с глас,

треперещ от срам...

Съжалявам, аз съм на ацефеин,

но вземете, купете, 
дано ви мине -

но за тъгата в сърцето

от студенината на тези,

чиито сърца са дваж

по-горчиви и от аналгин -

не помага, да знаете, 
пробвах и аз...

Тя се разплака и вдигна ръка

груба и може би мръсна

като палтото, което

някога е било на красива жена,

във въздуха кръст изписа и

ме благослови така както

само майка го прави

за любима изгубена дъщеря...

И още думи, поройно красиви

редеше, не ги щадеше

сякаш отдавна е търсила,

чакала някой, някоя,

поне една, може би мен,

за да изплаче от Бога

всичко онова,

което

го няма тя...

© Мария Магдалена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??