Сутринта да чувам твоя глас.
Да се събуждаме подпухнали с усмивки
и погледи в захлас
по голи, красиви извивки.
Вечер в прегръдки, устните болят.
Стенат телата в роматичен двубой.
Страстите ще ни изпепелят.
Красив, любовен вой.
Сънят забравен, изоставен,
а ние погледи сме вплели.
Умът ни в сладост е удавен.
Оглупели,
сърцата си в едно сме сплели.
© Иво Тодоров Всички права запазени