19.12.2012 г., 18:46

За двама

677 0 0

Сутринта да чувам твоя глас.

Да се събуждаме подпухнали с усмивки

и погледи в захлас

по голи, красиви извивки.

 

Вечер в прегръдки, устните болят.

Стенат телата в роматичен двубой.

Страстите ще ни изпепелят. 

Красив, любовен вой.

 

Сънят забравен, изоставен,

а ние погледи сме вплели.

Умът ни в сладост е удавен.

Оглупели,

сърцата си в едно сме сплели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...