Dec 19, 2012, 6:46 PM

За двама

  Poetry » Love
674 0 0

Сутринта да чувам твоя глас.

Да се събуждаме подпухнали с усмивки

и погледи в захлас

по голи, красиви извивки.

 

Вечер в прегръдки, устните болят.

Стенат телата в роматичен двубой.

Страстите ще ни изпепелят. 

Красив, любовен вой.

 

Сънят забравен, изоставен,

а ние погледи сме вплели.

Умът ни в сладост е удавен.

Оглупели,

сърцата си в едно сме сплели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...