29.04.2009 г., 11:05

За дядото и бабата

1K 0 11

Дядото с остена

бабата подгони.

Иска да обменят

мисли и хормони.

 

Баба напред тича

и назад занича:

дали като лани,

дядо ще я хвани?

 

На глас вика: нямаа!

На ум вика: дръж ма!

На една полянаа,

че като я тръшна...

 

Че като забърза

гащи да развързва.

 

Няма пояс, ами цип.

 

Да се не видяло,

пусто опустяло!

Сигурно е птичи грип.

Патето умряло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...