изречена (Мая Попова)
325 6801
17.08.2006 г., 20:31 ч.

За една жена 

  Поезия » Друга
1541 2 12
Добре!
Вземете и ме поделете.
Аз ще приседна тука - отстрани.
Мъже сте, някак ще се разберете
и помежду ви няма място за жени.

- Така, ти знаеш - тя ми е съпруга.
- Да, знам! На мен, обаче, е любима.
- Откакто срещнахте се - тя е друга...
- Невероятна е! И искам да я имам.
- Обичам я! Години много я обичам...
- А аз съм луд по нея - огън, плам!
- За мен все същото момиче е...
- Тя с теб е вкъщи, а пък аз съм сам.
- По мъжки да се разберем, не става ли...
- Не става! Искам всичко, или нищо!
- Тогава любовта и ще разпаля и...
- Не се разпалва тъй угаснало огнище.
- На нея целият живот съм посветил...
- А аз я искам от сега - до края!
- За нея ще се боря! (сламка уловил...)
- Загубил си я битката - това се знае.

Послушах диалога - мълчалива -
на моите мъже, без бой воюващи.
И, вярвайте, не станах по-щастлива.
Аз минало си имам, ала нямам бъдеще.

© Мая Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??