17.08.2006 г., 20:31

За една жена

1.8K 2 12
Добре!
Вземете и ме поделете.
Аз ще приседна тука - отстрани.
Мъже сте, някак ще се разберете
и помежду ви няма място за жени.

- Така, ти знаеш - тя ми е съпруга.
- Да, знам! На мен, обаче, е любима.
- Откакто срещнахте се - тя е друга...
- Невероятна е! И искам да я имам.
- Обичам я! Години много я обичам...
- А аз съм луд по нея - огън, плам!
- За мен все същото момиче е...
- Тя с теб е вкъщи, а пък аз съм сам.
- По мъжки да се разберем, не става ли...
- Не става! Искам всичко, или нищо!
- Тогава любовта и ще разпаля и...
- Не се разпалва тъй угаснало огнище.
- На нея целият живот съм посветил...
- А аз я искам от сега - до края!
- За нея ще се боря! (сламка уловил...)
- Загубил си я битката - това се знае.

Послушах диалога - мълчалива -
на моите мъже, без бой воюващи.
И, вярвайте, не станах по-щастлива.
Аз минало си имам, ала нямам бъдеще.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...