Сбогуване с морето и лятото
Август, казват, е на годината следобеда,
(а с лятото сякаш преди малко се (с)улучихме).
Пък времето бързало вече да се разделяме,
(хората почнали по селата да си кърпят улуците).
Ще свърши и август. Далече е следващото лято.
Нежно, безсилно, любовно морето в себе си ще пазя.
В стихове с него ще си говоря… (познато).
Разстоянието така и не успях да намразя.
Ще чакам мига, в който при теб да се върна,
Любов моя! Море, ти мое (не)случено…
Мечтата си ми ти, за Душата ми – къща,
в която искам да вляза. Но днес е заключена.
...
Аз тръгвам. Една заблудена вълна
се разплиска, във мене, отляво…
Дали спомени, които със нокти дерат,
от нейната ласка сега ще отплават?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
