Сбогуване с морето и лятото
Август, казват, е на годината следобеда,
(а с лятото сякаш преди малко се (с)улучихме).
Пък времето бързало вече да се разделяме,
(хората почнали по селата да си кърпят улуците).
Ще свърши и август. Далече е следващото лято.
Нежно, безсилно, любовно морето в себе си ще пазя.
В стихове с него ще си говоря… (познато).
Разстоянието така и не успях да намразя.
Ще чакам мига, в който при теб да се върна,
Любов моя! Море, ти мое (не)случено…
Мечтата си ми ти, за Душата ми – къща,
в която искам да вляза. Но днес е заключена.
...
Аз тръгвам. Една заблудена вълна
се разплиска, във мене, отляво…
Дали спомени, които със нокти дерат,
от нейната ласка сега ще отплават?
© Ирен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Светла. Вярно... грешка още в заглавието
-
Абе, ей!! По-скоро да си оправиш заглавието!! )))) И само Сбогуване е достатъчно. То и на морето ще му е тъжно без теб – такава влюбена, влюбена... ))))
-
А какво е това още нещо? Кой? Кой да ти каже?
Любовта е любов и без конкретен адрес даже.
Благодаря, Раде, че прочете рошавото ми стихотворение. -
Любов, море... и още нещо...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
