11.08.2010 г., 12:51

За едни чорапи

1K 0 6

За едни чорапи

Нямаше да има чорапи,

ако нямаше крака.

Ако стъпалата бяха лапи,

трябваше да е така.

 

Само че, обаче, хората

имат жилави нога!

И нали във тази изнемога

трябва да се пази чистота,

 

вече са решили, хората,

да обуват своите ходила.

И навличат те чорапи в жегата,

галоши, чехли, сандалà.

 

И тогава идва неизбежното -

във ботуши краците ни се потят.

После ни застига неприятното -

стъпалата между пръстите смърдят.

 

И множат се гъбични инфекции

там под ноктите и в разни междини.

Наблюдаваме във въздуха дисперсии*,

става ясно, че топят се мазнини!

 

Хора, мийте си краката,

мийте ги от ден за ден!

Не бъдете раса простовата!

Дръжте мозъка си оросен**!

 

*Дисперсията представлява пречупване на светлинните лъчи.

**Смрадта води до замайване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хахахах... Дисперсии а? Е това най ми хареса Ама дисперсията означава и отклонение от очакването, така че стиха ти придобива нови изменения Хахаха
  • Супер е! Отново ме смая с чудесен уникален веделяшки стил! Просто на човек му е приятно да те чете!!!!
  • Един чорап, прогнил, разкъсан, силно мен ме вдъхнови! Един такъв смрадлив, оръфан... Благодаря ВИ!
  • ха-ха-ха, яко!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...