alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
23.03.2016 г., 21:24 ч.

За гърнето и похлупака 

  Поезия
1628 1 15

С теб май бяхме

безбожно еднакви,

а това

е природно табу.

Ти бе гърнето.

Аз – похлупака.

И споделяхме

общия кюп.

 

Затъркаля ни

после живота

по един

невъзможен терен.                   

Удивително беше.

Защото                   

бяхме сбрани

капак и гърне.

 

Бе осеян

с неравности пътя.

Ти се спука.

Аз бях изхабен.

Днес в гърнето

синигери мътят.

И капакът му…

е потрошен.

 

После нека

на друг да разправят,

че само

се търкулва гърне.

В поговорки

мога да вярвам,

но в гърнетата…

 

Повече не!

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??