За гърнето и похлупака
С теб май бяхме
безбожно еднакви,
а това
е природно табу.
Ти бе гърнето.
Аз – похлупака.
И споделяхме
общия кюп.
Затъркаля ни
после живота
по един
невъзможен терен.
Удивително беше.
Защото
бяхме сбрани
капак и гърне.
Бе осеян
с неравности пътя.
Ти се спука.
Аз бях изхабен.
Днес в гърнето
синигери мътят.
И капакът му…
е потрошен.
После нека
на друг да разправят,
че само
се търкулва гърне.
В поговорки
мога да вярвам,
но в гърнетата…
Повече не!
© Александър Калчев All rights reserved.
