29.03.2009 г., 15:00

За хавлията и свободията

1.4K 0 7

Палавата Звездомира

място все не си намира.

Пуши, охка, пъшка,

само дето се не тръшка...
Прави и се секс горката,

чака всеки ден колата,

най-сетне да дойде време

бай Драгинко да я вземе.

Да я води по битака,

да развее си байрака...

Той обича да я облича,

тя пък - да му се съблича...

Местенцето - жадувано,

от седмица - планувано.

Само прага да прескочи

и в банята да се насочи...

Грабва пъстрата хавлия,

купена за леля Сия.

Подмива се. Изтрива се.

Ето как хавлията

стана жертва на свободията?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димка Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прави спомени момичето,може би след време ще ги споделя в "Откровения"
  • Ех,немирница
  • Такава си е и не търпи развитие.Бай Драгинко, битака и хавлията на леля Сия са смисъла на нейния живот, нещото което я устройва и прави щастлива. Благодаря,че прочете и коментира.Дими
  • Палавата Звездомира Мно-о-о-го е палава..
  • Благодаря ти Веси, твоето мнение е важно за мен.Щастлива съм,че си се заредила положително.Темата е малко първоаприлска... С обич Дими..

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...