3.04.2013 г., 8:08  

За хляба, любовта и още нещо

698 0 0

Казват хора стари:
"Там, где си вадиш хляба -
друго не търси!",
сбъркаш ли -
тогаз едва ли
и Любовта ми ще да те спаси.
И въпреки това
човек допуска грешка,
въпросът е...
да може сам да си прости
и гордостта си без насмешка
да пренебрегне и да заличи.
Да се усмихва иронично -
всеки го владее,
но да си честен с другия -
това е същността,
която кара те без болка да се смееш,
да любиш нежно,
да си верен до смъртта.

 

D.E.H.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олег Деков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...