Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
30.12.2011 г., 18:30

За Интернета

605 0 4

За Интернета

 

Осмислям дните се с лаптопа...

Но днес съм с вързани ръце.

Усещам, моята "дъска" че хлопа...

Сърдит съм аз като дете.

 

Не мога място да намеря,

защото нямам Интернет...

На сто неща сега се дзверя,

сега светът ми е проклет.

 

Със тази Празнина се боря.

От туй главата ми  бучи...

Щом лаптопа си днес отворя,

аз виждам, че съм без очи.

 

За мен е "дрога" Интернета...

Без него аз съм без ръце.

Животът ми без него крета,

без ум съм или без сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • kasius (Бостан Бостанджиев)
    kasius (Бостан Бостанджиев)
    Оф курс, че аз - така ми доде на момента, та го шляпнах тук.
  • Hekredel (Христо Славов)
    Hekredel (Христо Славов)
    Ако не сте усетили иронията, с която съм написал това стихотворение, значи малко разбирате от писания! Не исках да ви го кажа, но Вие ме принудехте...А колкото за зидароподмазвача, искам да Ви кажа ,че го харесах.Дано Вие да сте го написали
  • Nejnostt (Даниела Тодорова)
    Nejnostt (Даниела Тодорова)
    Язвителни забележки!
  • kasius (Бостан Бостанджиев)
    kasius (Бостан Бостанджиев)
    За зидароподмазвача

    Осмислям дните си със чука
    с мистрията и със варта -
    за нйета никак ми не пука
    след пет ракии вечерта.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0