За Интернета
Осмислям дните се с лаптопа...
Но днес съм с вързани ръце.
Усещам, моята "дъска" че хлопа...
Сърдит съм аз като дете.
Не мога място да намеря,
защото нямам Интернет...
На сто неща сега се дзверя,
сега светът ми е проклет.
Със тази Празнина се боря.
От туй главата ми бучи...
Щом лаптопа си днес отворя,
аз виждам, че съм без очи.
За мен е "дрога" Интернета...
Без него аз съм без ръце.
Животът ми без него крета,
без ум съм или без сърце!
© Христо Славов All rights reserved.