6.01.2013 г., 15:02

За жалост

900 1 3

             За жалост

 

Летаргия, лъжи, заблуди,

пълзеж в отъпкан коловоз,

сърце, душащо се в принуди,

приятелствата –  под въпрос!

 

Измами, алчност, егоизъм,

реки от пот, сълзи и кръв,

душа – в затвора „Конформизъм”,

умът – налапал златна стръв!

 

Апатия, крепостни нрави,

стандартно подбран мироглед,

прищявки, капризи дребнави,

изтребваща болест без ред!

 

Прозрачни окови, решетки,

фалшив бандерол „Свобода”,

словата – през филтри и цедки,

нечиста околна среда!

 

Омраза и завист, коварство,

метани на чужд идеал,

роботи в предметното царство,

духът на стремежа – заспал!

 

Нахалост изстреляна младост,

руган и презиран хомот...

 

... И всичко това се, за жалост,

все още нарича „живот”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изплаши ме!По-смело!
  • !!!
  • Мога да ти направя списък с добри неща, който ти гарантирам, че ще е по-дълъг от твоя! Гледайте оптимистично на живота, бе хора! Един ни е, да вземем от него най-доброто! (Нищо лично, Марин, това не е критика и знаеш, че харесвам как пишеш! )

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....