За Караджата
Караджата е бронз,
който гледа с надежда към утре.
В незададен въпрос
все мълчи във хладните сутрини.
Мечтите са птици,
които го кацат смирени.
Те усещат обичане
въпреки бронзовото студено.
Те не знаят, че вчера
беше плът от кипящи идеи.
Колко много завери
се превърнаха в днешни лакеи...
Караджата е ням
и усеща в нозете - венците.
Сред тълпата е сам...
Много болка чете се в очите.
Отекват слова
като звън на безценна монета.
Де е Караджата?
Пита ли, пита поета....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
