За Караджата
Караджата е бронз,
който гледа с надежда към утре.
В незададен въпрос
все мълчи във хладните сутрини.
Мечтите са птици,
които го кацат смирени.
Те усещат обичане
въпреки бронзовото студено.
Те не знаят, че вчера
беше плът от кипящи идеи.
Колко много завери
се превърнаха в днешни лакеи...
Караджата е ням
и усеща в нозете - венците.
Сред тълпата е сам...
Много болка чете се в очите.
Отекват слова
като звън на безценна монета.
Де е Караджата?
Пита ли, пита поета....
© Валентин Йорданов All rights reserved.
