Заглъхва ехото на тишината,
задъхва се земята, натежала от гробове,
цветята разцъфтяват, кой ще ги бере,
къде ли има неминирано поле?
В агония тресе се и кърви,
гарван грачи, надушил кървави следи...
И вали, и вали град от сълзи,
душата в несвяст онемяла от болка мълчи!
Един живот жив ни остана...
За кого бие оная проклета камбана!?