21.10.2012 г., 23:15

За кой ли път - по верен път

754 0 0

 ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ - ПО ВЕРEН ПЪТ

 

 

Повече от 22-ве лета,

“Бг“ политическия Е-Л-И-Т,

Води България до Ф-А-Л-И-Т.

 

----------------------------------------------------

                     Демокрация ли

 

Откак демокрацията ни споходи,

люшкаме се от бряг на бряг като платноходи.

Не стига, че кризата се задълбочава,

то и Р-Е-Ц-Е-С-И-Я се задава.

Ала животът ни човешки се скъсява,

докога ли това ще продължава?!

 

----------------------------------------------------                               

 

                       Докога

 

Докога ли ще е така у нас?

Докато бойковистите са на власт.

Трошат народната пара...

За да строят пътища и магистрали.

А народаът гладен, жаден, гол и бос.

Яли го псета и врани.

               Караме я на боб, марули и леща,

               докато се преселиме в отвъдното отсреща.

А те В-Е-Л-М-О-Ж-И-Т-Е отбрани (министри, депутати и висши магистрати)

от разни Д-О-Л-И-Щ-А събрани,

си похапват вита баница...

ведно с панагюрска наденица.

 

 

 

 

АПРОПО: Братя и сестри и всите люде по българските земи, докато си шушукаме

                     по кръчмета, пейки и кафенета, а не излезем  да  грачим                    

                     по жълтите павета - няма да си подобрим ГАЙЛЕТА.

 

 

Аз съм Бай Боре от Русе, на христова възраст (33x2+3), начинаещ поет, стар критик и млад сатирик. "Когато душата ми ридае, а сърцето ми кърви, в този миг си казах КРАЙ - Това вече не се трай".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Жечев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...