17.02.2021 г., 17:48

Лъвтаун

997 0 2

ЛЪВТАУН

 

Лъвът събира своите подчинени...

Пристигат всички, добре пременени.

 

Цялото Африканско население

чака да чуе Лъвът с нетърпение.

 

-Имам идея и нещо наум!

-Но първо ще направим

             референдум.

-Да си построим Столица

с голяма и светла болница.

Детска градина и училища

за нашите малки деца.

Нови жилища да има...

всеки със своята любима.

Супермаркет, Афра-парк

туй на всеки е мерак.

Улици и интернет

а транспорта-без билет.

 

Всичките се съгласиха.

Референдум направиха

и проекта одобриха.

 

Инженерите, екип събират

на терен се разпростират.

 

Първо е водопровода

и канала към изхода.

После къщи на дистанция.

Има и бензиностанция.

 

Главен багерист, е чичо Рис

А Муфлоните

      карат-камионите.

Маймуните пъргави-строители смели

катерят се бързо-там няма дебели.

Слона, чичо Спас-улиците прави

трамбова внимателно

нещо да не забрави.

Жирафите качват, тухли нависоко

Сурикатите там, дупчат надълбоко.

Пъргава Газела, дизайнер известен

проекти направи, по-тертипа местен.

Шарените зебри, мъкнат канапета.

Чакалите-подли, пият си кафета.

 

Работата тръгна, на финал са вече.

Лъвът се изправи и силно изрече...

-Утре ще открием градът ни любим.

-На комфорт и с радост, ще се насладим.

 

Вечерта настъпи, сложиха трибуна.

Застана охрана, права като струна.

 

Утрото настана с много глъч и шум.

Идва цялата Савана, от близкият друм.

 

Афропарка беше-пълен със балони

малките маймунки-даваха бонбони.

Лъвът се изказа

лентата преряза.

 

Лъвтаун

нарекоха този чуден град

и във него всеки

на другият е брат.

 

Елица Барякова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Барякова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...