17.02.2021 г., 17:48

Лъвтаун

993 0 2

ЛЪВТАУН

 

Лъвът събира своите подчинени...

Пристигат всички, добре пременени.

 

Цялото Африканско население

чака да чуе Лъвът с нетърпение.

 

-Имам идея и нещо наум!

-Но първо ще направим

             референдум.

-Да си построим Столица

с голяма и светла болница.

Детска градина и училища

за нашите малки деца.

Нови жилища да има...

всеки със своята любима.

Супермаркет, Афра-парк

туй на всеки е мерак.

Улици и интернет

а транспорта-без билет.

 

Всичките се съгласиха.

Референдум направиха

и проекта одобриха.

 

Инженерите, екип събират

на терен се разпростират.

 

Първо е водопровода

и канала към изхода.

После къщи на дистанция.

Има и бензиностанция.

 

Главен багерист, е чичо Рис

А Муфлоните

      карат-камионите.

Маймуните пъргави-строители смели

катерят се бързо-там няма дебели.

Слона, чичо Спас-улиците прави

трамбова внимателно

нещо да не забрави.

Жирафите качват, тухли нависоко

Сурикатите там, дупчат надълбоко.

Пъргава Газела, дизайнер известен

проекти направи, по-тертипа местен.

Шарените зебри, мъкнат канапета.

Чакалите-подли, пият си кафета.

 

Работата тръгна, на финал са вече.

Лъвът се изправи и силно изрече...

-Утре ще открием градът ни любим.

-На комфорт и с радост, ще се насладим.

 

Вечерта настъпи, сложиха трибуна.

Застана охрана, права като струна.

 

Утрото настана с много глъч и шум.

Идва цялата Савана, от близкият друм.

 

Афропарка беше-пълен със балони

малките маймунки-даваха бонбони.

Лъвът се изказа

лентата преряза.

 

Лъвтаун

нарекоха този чуден град

и във него всеки

на другият е брат.

 

Елица Барякова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Барякова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...